След разпадането на СССР, ситуацията в Багайския район рязко се влошава. Дремещите от поколения проблеми се развихрят с нова сила. Мултиетническият характер на населението в региона и границите на новообразуваните държави, които следват бившото съветско административно деление са причина за избухване на не един пограничен конфликт.
Неочаквано за западните анализатори, ултрадясна партия взима властта в Екор, най-голямата държава в региона. Малко след това следва втори шок- екорската армия превзема за броени дни съседна Секотия и подлага етническото малцинство на жесток геноцид.
Заради ветото на Русия, ООН е с вързани ръце и не изпраща войски. НАТО, обаче, реагира мълниеносно, за да защити интересите си в този богат на петрол и други полезни изкопаеми регион. Русия подготвя свои войски, но с много по-ниски темпове.
Докато западните войски се струпват по границата, в подготовка за пълномащабно нахлуване, в Секотия все още се водят бойни действия. Оцелели подразделения на секотската армия се укриват в планинските райони, откъдето, с помощтта на милицията от етническото малцинство водят отчаяни битки срещу настъпващите екорци. Тяхната цел е да задържат подстъпите към големите язовири в региона, чиито водни резерви могат да се използват от екорската армия за наводняване на долините и проходите, през които трябва да настъпят войските на НАТО.
В същото време, лидерите на етническото малцинство, прехвърлило агресията от екорци към всички от доминиращия в района етнос, се опитват да осъществят план за отделянето на големи територии от Секотия в отделна държава. Това не е в плановете на правителството на Секотия в изгнание, но западните политици, неофициално, са склонни да подкрепят това разделение, в замяна на помощ от милицията в удържането на ключовите язовири и бъдещи търговски споразумения.
Към края на лятото , втори месец след началото на агресията, армията на Екор прави последен щурм върху позициите на съпротивата. В района на село Дедушки се завързва решаваща, за изхода на войната, битка.
Ще успее ли армията на Екор да завземе стратегическите обекти и да забави нахлуването на войските на НАТО, докато Русия се намеси? Ще успее ли етническото малцинство да издейства с цената на велика саможертва независимостта си? Какво ще предприемат секотските армейски части в тази заплетена ситуация?